Бизнесът: Държавата ще загуби десетки милиони левове от пълна забрана за продажба на вейпове

Над 200 млн. лева. Това са годишните приходи, които генерира вейпинг индустрията в България. Приходите от ДДС, мито и акцизи възлизат на над 50 млн. лева. Всичко това е напът да бъде изтрито, заедно със стотици работни места, предупреждава бизнесът. Причината – решението на Народното събрание да въведе пълна забрана за продажбата на вейп устройства в България. 

ЗАКОНЪТ

Промените в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия бяха подкрепени на първо четене в парламента със 197 гласа “За”. Измененията предвиждат пълна забрана в България за предлагане, продажба, разпространение и реклама на електронни цигари за еднократна и многократна употреба – т. нар. вейпове (това не включва устройства за нагряване на тютюн като IQOS и glo, които са съвсем различна категория тютюневи продукти). Забраната ще важи за всички устройства, без значение дали съдържат, или не съдържат никотин.

Чрез поправките се правят и изменения в Закона за закрила на детето, като се въвежда забрана за употребата, предлагането и продажбата на деца на всички изделия, съдържащи никотин, включително паучове, снусове, дъвки и други, както и на енергийни напитки. Предвиждат се и последващи промени в Наказателния кодекс, с които да се въведат и санкции при неспазване на закона.

КАКВО КАЗВА СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Световната здравна организация също се изразява против свободното предлагане на електронни цигари на млади хора. Понастоящем в 88 държави няма минимална възраст, на която могат да се купуват електронни цигари, а в 74 държави не са въведени разпоредби за тези продукти. От СЗО посочват, че в много страни процентът на употреба на бездимни цигари от младежи надхвърля употребата от възрастни. Здравната организация призовава за всеобхватен подход от страна на държавите по света за контрол на тютюна, който включва повишаване на акцизите върху тютюна, забрана на рекламата, промоцията и спонсорството на тютюневи изделия, здравни предупреждения, зони без тютюнев дим, кампании в средствата за масова информация и подпомагане на хората да се откажат от тютюнопушенето. “Необходими са решителни действия за предотвратяване на разпространението на електронните цигари въз основа на нарастващия брой доказателства за употребата им от деца и юноши и за вредите за здравето”, посочват от СЗО.

ЕФЕКТЪТ

Пълната забрана категорично би довела до фалити и загуба на работни места и ще нанесе тежък удар върху легалния бизнес в България, заяви за Forbes България Веселин Димитров от Европейска асоциация на вейп индустрията. Засегнати от забраната ще са много малки и средни предприятия, които инвестират в дистрибуция, логистика и персонал, твърди бизнесът. Според Димитров, ако бъдат приети в настоящия си вид, законовите промени ще пренасочат потребителите към нерегулирания пазар и ще засилят контрабандата и продажбата на нелегални продукти.

Напълно възможно е между двете четения да бъдат въведени промени, с които забраната да важи само за еднократните вейпове. Работна група, в която участва и бизнеса, цели въвеждането на промени, преди окончателното приемане на закона.

“Нашата цел е да покажем реалните последици от една крайна забрана и да предложим регулации, които да гарантират безопасността на потребителите, без да унищожават легалния пазар. Надяваме се, че депутатите ще разгледат фактите и ще предложат промени между първо и второ четене, които да гарантират защита за младите хора, но и да избегнат катастрофалните последици от пълна забрана. Тя няма да доведе до спиране на употребата на вейп продукти, а е измести паричните потоци към нерегулираната търговия, лишавайки държавата от десетки милиони. И може би по-лошото, ще ги прехвърли към организирани престъпни групи”, коментира Веселин Димитров. 

Според него решението не е пълна забрана, а въвеждането на строги регулации и по-строг контрол – и върху разпространението, и върху съдържанието на течностите. Нещо повече – засилени проверки и по-сериозни санкции за незаконната търговия също ще имат положителен ефект. През 2024 г. депутатите забраниха продажбата на вейпове на лица под 18-годишна възраст. На 5 септември миналата година промените в закона бяха приети окончателно, като бе въведена забрана за рекламата на вейпове по радиото и телевизията. Основният мотив на депутатите в момента е, че въведените преди по-малко от година забрани не дават резултат и все още много деца получават неправомерен достъп до електронни цигари – както във физически обекти, така и онлайн, в нарушение на закона.

ПРИМЕРЪТ

Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, България е на последно място в Европейския съюз по употреба на вейпове, с под 1% от населението, което може да предполага по-скромни приходи в сравнение с други европейски държави и не е първата, която се опитва да въведе забрани с цел младежите да се предпазят от пристрастяване към тютюневи изделия. Тази година Белгия се превърна в първата държава в ЕС, която забрани продажбата на вейпове за еднократна употреба. Подобно на Белгия, Франция също обмисля забрана само на еднократните вейпове. Никъде в Европа не е наложена пълна забрана.

КАКВО СЛЕДВА

Ако законът в крайна сметка бъде окончателно приет в този си вид, бизнесът обещава да търси правата си по законов път като обжалва решението на парламента пред българските и европейските съдилища и да сезира Европейската комисия.

ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ

“Електронните цигари станаха акцизна стока, преди малко повече от година и това променя цялата рамка за контрол. Допреди това беше много трудно да се проследи кой, откъде и какво точно внася, какво съдържат тези продукти. Най-пълният инструментариум за контрол на държавата над дадена стока е тя да има бандерол и да е акцизна. Това прави стоката лесно проследима. Ако няма бандерол, стоката автоматично е незаконна и подлежи на всички санкции. Има легален пазар, който подлежи на контрол. Алтернативата на това просто да го забраним, е нелегалният пазар да остане и дори да се разшири. Нужни са мерки за контрол, а детайлите – дали да има еднократни, или многократни, дали да има различни вкусове – са въпрос, който експертите трябва да обсъдят”, коментира за Forbes България икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.

*Материалът е допълнен с мнение на Петър Ганев от Института за пазарна икономика.