СТАНОВИЩЕ за налагането на пълна забрана върху електронните цигари

От началото на годината се наблюдава целенасочена и систематична медийна и политическа атака срещу индустрията на електронните цигари в България. Въпреки че тези продукти са законно регламентирани, обложени с акциз и подчинени на европейските правила за търговия и контрол, риториката в публичното пространство подвеждащо ги приравнява към нерегламентираната търговия с забранени субстанции.

Тази тенденция не само е нелепа и манипулативна, но и вероятно цели постигането на други интереси, които нямат общо със защитата на общественото здраве. Наясно сме с обществената загриженост по отношение на нелегалната продажба на забранени субстанции, но е абсолютно неприемливо цял легален сектор да бъде дамгосан и подложен на необоснована репресия заради действията на престъпни елементи, срещу които именно държавата следва да се бори с ефективен контрол и правоприлагане.

Налагането на пълна забрана върху електронните цигари, без да бъде направена оценка на въздействието, без обществени консултации и без ясна регулаторна и финансова обосновка, ще доведе до тежки икономически и социални последици.

Финансови и икономически последици за държавния бюджет

С оглед на промените в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) от 2023 г., електронните цигари и техните консумативи са обложени с акциз, а търговията с тях се осъществява при пълен държавен контрол. Това означава, че приходите от този сектор допринасят значително за държавния бюджет, като за 2024 г. са постъпили около 50 млн. лева приходи от акцизи, ДДС, мита и корпоративен данък.

В случай на пълна забрана, държавата ще се изправи пред следните икономически и правни последици:

• Вече внесеният акциз ще подлежи на възстановяване, тъй като икономическите оператори са изпълнили своите данъчни задължения към държавата. Към момента обаче няма предвиден правен механизъм за възстановяване на този акциз при забрана на продуктите, което създава сериозен риск за бюджета.
• Размерът на загубите за бюджета за 2025 г. ще надхвърли 70 млн. лева, поради не само загуба на акцизни и данъчни приходи, но и допълнителната финансова тежест, свързана с евентуални процедури по обезщетение на бизнеса.
• Липсва предвидима и последователна държавна политика – това не е първата стихийна промяна в сектора. Въвеждането на акциз върху електронните цигари през 2023 г. също се случи без адекватна административна подготовка, което доведе до сериозен хаос в индустрията, липса на ясни указания от страна на институциите и забавяне в процесите по регистрация и контрол. Възникналата регулаторна несигурност доведе до колебания на инвеститорите, неефективност в събирането на акцизите и засилване на сивия сектор. Повторно налагане на радикална промяна без оценка на въздействието ще доведе до още по-големи проблеми.
• Засегнатите компании могат да предявят съдебни претенции срещу държавата, което допълнително ще натовари публичните финанси. В случай на доказани загуби и нарушаване на принципите на правната сигурност, държавата може да бъде осъдена да възстанови не само преките щети, но и пропуснатите ползи за бизнеса.
• Не е предвидена регламентация за унищожаването на забранени продукти, което може да доведе до правен вакуум и липса на механизъм за управление на вече наличните стоки. Когато през 2023 г. беше въведен акцизът върху тези продукти, липсата на ясна правна рамка създаде хаос – икономическите оператори не знаеха как да процедират с вече внесените продукти, а администрацията не можеше да даде своевременни указания. Ако сега бъде въведена пълна забрана без механизъм за контролирано изтегляне и унищожаване на наличните стоки, бизнесът ще бъде поставен в невъзможност да изпълни законовите си задължения, което ще доведе до правен хаос и потенциални санкции за фирмите.

Въвеждането на забрана без предвидими компенсаторни механизми, ясни правила за възстановяване на акциза и предварителна регулаторна подготовка ще създаде допълнителен хаос в индустрията, загуби за бюджета и правна несигурност за всички засегнати икономически оператори.

Световните тенденции в тютюневата индустрия и защо пълната забрана противоречи на тях

Ако целта на предложената забрана е да се компенсират загубените приходи чрез увеличаване на акцизните постъпления от традиционните цигари, подобен подход не само би бил регресивен от здравна гледна точка, но и би противоречал на глобалната тенденция за намаляване на пушенето.

През последното десетилетие водещите световни компании в тютюневата индустрия преминават към разработване и налагане на бездимни алтернативи като част от глобалните усилия за намаляване на вредите от тютюнопушенето. Вместо да разчитат единствено на традиционните цигари, тези компании инвестират в развитието на електронни цигари (вейпове) и нагреваеми тютюневи изделия. Целта е да се предложат по-малко вредни продукти, които отговарят на нарастващото търсене за алтернативи на конвенционалното пушене.

Забраната на вейпинг продуктите в България не съответства на тази глобална тенденция, която се подкрепя както от индустрията, така и от потребителите в различни държави. Дори в рамките на Европейския съюз подходът не е тотална забрана, а разработване на регулации и контролирана среда, в която тези продукти могат да бъдат безопасно предлагани и потребявани.

Отделно, подобни пълни забрани могат да създадат икономически и регулаторни противоречия, като:

• Подтикват потребителите да се върнат към традиционните цигари, което би довело до по-големи здравни рискове.
• Създават условия за нерегулиран пазар, в който потребителите ще купуват продукти без контрол върху състава и качеството.
• Водят до икономически загуби за държавата, като напълно премахват значителен приход от акцизи и данъци.

Европейски практики и необходимост от съгласуване с Европейската комисия

1. Липса на аналогична забрана в други държави-членки

Оповестената пълна забрана на електронните цигари в България няма прецедент в Европейския съюз. Нито една държава-членка на ЕС не е въвела такава мярка, като вместо това държавите залагат на засилен контрол, регулация и ефективен механизъм за мониторинг на пазара, а не на рестриктивни забрани.

Примери за подходите на други държави в ЕС:

• Белгия и Франция – вместо пълна забрана, ограничиха само еднократните електронни цигари по екологични причини и дадоха преходен период на бизнеса за адаптация към новите изисквания.
• Гърция и Румъния – не само че запазиха напълно легалния достъп до вейпинг продукти, но и въведоха строг регулаторен контрол върху продажбите, включително ограничаване на достъпа за непълнолетни и засилване на проверките за безопасност.
• Чехия – обсъжда частична забрана на определени аромати във вейпинг течностите, но не и на електронните цигари като цяло.

Тези примери ясно показват, че регулацията, а не забраната е водещият подход в ЕС.

Държавите не елиминират цял сектор, а подобряват контрола, за да намалят рисковете за потребителите и да осигурят балансирана пазарна рамка.

Ако България се отклони драстично от тази практика, това ще породи въпроси за съответствието на подобна забрана с принципите на вътрешния пазар и европейското право.

2. Съгласуване с Европейската комисия – правно изискване

Съгласно Директива (ЕС) 2015/1535, всяка държава-членка, която планира да въведе ограничителни мерки върху продукти, подлежащи на единна регулация в ЕС, е длъжна предварително да нотифицира и съгласува мерките си с Европейската комисия.

Ако България едностранно приеме закон за пълна забрана, без предварително съгласуване, това може да доведе до сериозни правни последици:

• Откриване на процедура за нарушение (infringement procedure) срещу България за несъответствие с правото на ЕС. Европейската комисия може да поиска обяснения и при липса на обосновани аргументи да започне съдебна процедура пред Съда на Европейския съюз.
• Съдебни искове от засегнатите икономически оператори за компенсиране на направени разходи и пропуснати ползи. Компаниите, инвестирали в сектора и платили значителни данъци и акцизи, могат да заведат дела срещу държавата за загубите, които ще претърпят в резултат на забраната.
• Развитие на нерегулиран пазар и трансграничен вейпинг туризъм – ако България въведе пълна забрана, потребителите няма да спрат употребата, а просто ще започнат да купуват вейп продукти от съседни държави като Гърция и Румъния. Това ще подкопае ефективността на забраната, като доведе до неконтролируем внос и разширяване на нелегалния пазар в България, без държавата да има какъвто и да е регулаторен механизъм върху тези процеси.

С оглед на тези фактори, считаме, че вместо крайни мерки като пълна забрана, България следва да се придържа към международните тенденции и да приеме регулация, а не забрана.